References: [1].

Съвременните ШККС са хибридни и включват влакнесто-оптична и коаксиална част (HFC). Като преносна среда в оптичната част се използват едномодови оптични влакна за наложилите се два диапазона на дължината на вълната – 1310nm и 1550nm. В коаксиалната част се използва стандартен коаксиален кабел с вълново съпротивление 75Ω.
Архитектурата на хибридната ШККС се изгражда на йерархичен принцип и в най-общия случай системата включва четири йерархични нива. Първото ниво в йерархията представлява супермагистралната система, която най-често е първичен оптичен пръстен, първична и вторични главни станции. Първичната главна станция обединяват няколко малки автономни ситеми и може да осигуряви обслужване на повече от 200 000 потребители, а вторичните са локални и обслужват обикновено между 50 000 и 200 000 потребители. Второто йерархично ниво е магистрална система (вторичен оптичен пръстен), осигуряваща връзка на концентраторите с оптичните пръстени. Един концентратор обслужва около 16 разпределителни точки или до 40 000 абонати. Третото ниво в йерархията на системата е субмагистралната мрежа. Тя свързва концентраторите с оптичните възли (Node), където става преобразуването на  светлинния поток в електрически сигнал и обратно. Оптичният възел има 1, 2 или 4 входа/изхода и може да обслужва между до около 1 000 абонати. Четвърто йерархично ниво е абонатната система, представляваща коаксиална кабелна разпределителна мрежа. Тя свързва оптичните възли с дома на потребителя.
Тенденцията при изграждането на ШККС е оптичното влакно да достигне до дома на потребителя. Fiber to the home (FTTH) е идеалната оптична комуникационна архитектура. FTTH покрива изискванията за високоскоростен пренос на данни, висококачествен звук, както и висококачествен видео сигнал.