WDM или мултиплексиране по дължина на вълната
Един от основните проблеми на постоянно развиващите се оптични мрежи е недостигът на свободни оптични влакна. Причините за това са различни, а най-съществената разбира се е не доброто планиране на развитието на оптичните мрежа. Реализирането на FTTH/FTTB архитектура във варианта “point to pont” или по-просто казано оптичното влакно да достига до сградата или апартамента на потребителя, налага използването на кабели с огромен брой влакна (много често и повече от 144).
Съществуват случай, в които броят на влакната е ограничен и поради една или друга причина не може да бъде повишен. Затова се прибягва към варианта по едно влакно да бъдат пренасяни по-голям брой оптични сигнали, разбира се с различна дължина на вълната, т.е. мултиплексиране по дължина на вълната (WDM). За реализирането на тази технология се използват оптични мултиплексори (MUX), демултиплексори (DEMUX), събиращи (ADD) и изваждащи (DROP) модули и оптични предаватели, работещи с много тясна лента и стабилна във времето дължина на вълната.
Различават се два вида WDM системи – с плътно разделяне по дължина на вълната (DWDM) и съответно с грубо (CWDM). При първият случй, каналното отстояние може да бъде много малко – до 0,4 nm, но използваното активно и пасивно оборудване е много скъпо. Сравнително по-евтин е втория вариант, като при него каналите се подреждат през 20 nm и по този начин по едно влакно се предават до 18 дължини на вълната, разположени в спектъра от 1270 до 1610 nm.