Self-phase modulation (SPM) is a phenomenon that happens when digital signals are transmitted through the optical fiber, which can be anything from signals to data from elearners or other web-based data coming through a fiber-optic line. It is a result of changing the optical fiber reflection according to the loaded power. SPM leads to undesired phase modulation of pulse fronts. As a result, the pulse is expanded, the interference between the symbols increases and the transmission speed decreases.
Cross-phase modulation (XPM) mainly happens when WDM signals are transmitted over the optical channel. It is similar to the SPM and dues to the signal interaction between two optical channels. When more than one signal is transmitted through the optical fiber each of them changes the reflect coefficient keeping the law of changing of the optical power. Investigations show that XPM decreases when the fiber effective area is increased.
Four wave mixing (FWM) is an event that is typical for DWDM systems. It is reason for creating products with new frequencies, and some of the products may fall into the used channels. There are two main factors which affect the level of FWM products, i.e. the mixing efficiency – channel spacing and the dispersion of the chosen optical fiber.

The PROLITE-75 is an instrument optimized for analysis, installation and maintenance of fiber optic networks based on GPON architecture (Gigabit-capable Passive Optical Networkit), that is, networks based on technology FTTX/PON, that provide speed over 1 Gbps. The instrument provides filtered measurements, individualized and simultaneous for the three wavelengths that are used in fiber (1490 and 1550 nm for Downstream and 1310 nm for Upstream). It provides quick access to all options of the instrument by means of a straightforward graphical interface very easy-to-use.
The PROLITE-75 provides a Visible Fault Locator that emits a laser light that is helpful, for example to identify a particular fiber, the location of breaks or cuts, macrobendings, damaged or dirty connectors… Any mistake or problem at the installation is identified efficiently with this function.
- FTTH Portable Analyser capable of measuring simultaneously three wavelengths (1310, 1490 and 1550 nm) in FTTH/PON systems and optimized for GPON architecture.
- Pass-through connection between the emitter center (OLT) and home (ONT) allowing full communication
  between them during testing.
- Visible Fault Locator by laser emission.
- Upstream BURST Detection at 1310 nm.
- Possibility of modular expansion: OTDR Module and Channel Analyser Module.
- Data transfer to PC.
- Ideal for fieldwork: lightweight, resistant to adverse conditions and backlit.
- Graphical interface simple and very intuitive, easy-to-use.
- Ambidextrous cursor keys, softkeys and alphanumeric keypad.
- Connectors protected from dust and external elements by sliding lids built into the instrument.
- Rechargeable Li-On Batteries.

Deployed in Bulgaria by KST Ltd.

Една тема, разкъсана от дискусии и коментари на “професионалисти”. Без да се впускам в дълбоки анализи на две, на три ще си го кажа. G.652А или B са зората на едномодовите оптични влакна, актуални за кабелите които са полагани от нашите родители. Т.е. те не са актуализирани с последните ъпгрейди и на тях са присъщи всички онези бъгове, които в много голяма степен биха ограничили възможностите на една съвременна оптична мрежа. И по конкретно, при тези влакна се наблюдава зона с много по-високо затихване в областите от 800 до 900 nm  и от 1350 до около 1500 nm, дължащи се свойствата на хидроксилните групи на водните молекули и водородните атоми да поглъщат в по-голяма степен въпросните сигнали. Освен това, стандартното затихване при тях е малко по-високо (с около 0,5 до 0,1dB/km) спрямо това при G.652C или D. На пръв поглед какво толкова. Намаляваме максималната дължина на линията едва с около 20%. По-сериозен проблем ще възникне, ако по линия построена с влакно от типа G.652B  се опитаме да пренесем оптичен сигнал, уплътнен по дължина на вълната. Тогава всички онези сигнали, имащи дължина на вълната около въпросните зони ще получат затихване по-голямо от 5dB/km или по-скоро няма да минат. Така че, ако ще мислим за някакъв тип развитие на мрежата ни, не е лошо да помислим на какво оптично влакно залагаме.

Оптични мултиплекстори (MUX)
Предназначението на оптичните мултиплексори е да обединят голям брой оптични сигнали с различна дължина на вълната, благодарение на което получения пакет може да бъде транспортиран по едно единствено оптично влакно, а самият процес на обединяване се нарича уплътняване по дължина на вълната.
Оптични демултиплекстори (DEMUX)
Демултиплексирането е процес обратен на мултиплексирането, а разглежданите устройства имат за цел да разделят предавания пакет на отеделните съставящи го еденични оптични сигнали с определена дължина на вълната и да ги изведат към едноименните им изходи.
MUX/DEMUX
Това устройство обединява свойствата на гореописаните две и се използва двупосочно, т.е. входовете му се използват и като изходи. Възможно е събирането на двете гореописани устройства в един корпус, но те да работят независимо. В този случай входовете на MUX не могат да бъдат използвани като изходи на DEMUX и обратно, а полученото устройство не е MUX/DEMUX.
ADD модули
Предназначението на ADD модула е да ”добави” сигнал с определена дължина на вълната към пакетния сигнал предаван по оптичното влакно.
DROP модули
Ролята на DROP модула е да „извади” сигнал с определена дължина на вълната от пакетния сигнал предаван по оптичното влакно.
ADD/DROP модули
В корпуса на ADD/DROP модула са поместени едно добавящо и едно изваждащо устройства, които са свързани последователно към едно и също оптично влакно а сигналите се насочват по посока общия порт, а именно COM.

References: [1].

One of the most usable in the contemporary submarine and long-haul terrestrial networks are the distributed Raman amplifiers (DRA), which is due to many advantages: stimulated Raman amplification can occur in any fiber at any signal wavelength by proper choice of the pump wavelength; the Raman gain process is very fast and the effective noise figure of the DRA is smaller than the noise figure of erbium-doped fiber amplifier and the semiconductor optical amplifier.
In contrast with the EDFA which is a discrete device with an input and an output, DRA can be described as a system which consists of two pumping sources placed at the beginning and at the end of the transmission span which length is more than 100 kilometers. The optical fiber is used as an active medium. The projecting of a DRA is related with the choice of a pump power value in accordance with the transmission span length; the needed net gain coefficient and the magnitude of the added noises.
The high level of the pump power and the long actual transmission span of the distributed Raman amplifier are the reason for adding the noises due to spontaneous emission, double Rayleigh backscattering of the signal and RIN noise transfer.

Един от основните проблеми на постоянно развиващите се оптични мрежи е недостигът на свободни оптични влакна. Причините за това са много и като най-съществена от тях може да се посочи не доброто планиране на развитието на оптичната мрежа. Желанието за преминаване към FTTH/FTTB архитектура или по-просто казано оптичното влакно да достига до сградата на потребителя, налага използването на кабели с огромен брой влакна (много често и повече от 144).
Съществуват случай, в които броят на влакната ни е ограничен поради една или друга причина и тогава решението е едно единствено, а именно по оптичното влакно да се пренесат много на брой оптични сигнали с различна дължина на вълната или казано по друг начин мултиплексиране по дължина на вълната (WDM). За реализирането на тази технология се използват оптични мултиплексори (MUX), демултиплексори (DEMUX), събиращи (ADD) и изваждащи (DROP) модули и оптични предаватели, излъчващи светлина с фиксирана дължина на вълната.
Различават се два вида WDM системи – с плътно разделяне по дължина на вълната (DWDM) и с грубо такова (CWDM). При първият вариант каналното отстояние може да бъде много малко – до 0,4 nm, но използваното активно и пасивно оборудване е много скъпо. Сравнително евтино, при второто решение каналите могат да се подредят през 20 nm и по този начин по едно влакно се предават около 16 дължини на вълната, разположени в спектъра от 1270 до 1410 nm и от 1490 до 1610 nm.